Постинг
07.04.2011 15:35 -
Гражданското общество без гражданите или без държавата
Институт „Oтворено общество” огласи свое изследване за гражданското общество, направено по международна методология, предоставена от СИВИКУС. Защо пиша за това?
Сам по себе си докладът не е много оптимистичен за гражданския сектор в страната. Бих искала като ръководеща Фондация "Работилница за граждански инициативи" да представя и гледната точка на един представител на гражданска организация, подкрепяща развитието на гражданския активизъм, който разглежда проблема за гражданското участие и гражданското общество от един малко по-различен ъгъл.
ФРГИ не е сред списъка на 10-те най-популярни неправителствени организации, според респондентите на изследването. Най-интересното е, че и аз не познавам някои от споменатите, макар да имам наистина значителен опит в сектора. В класацията липсват и онези, истински самобитни неформални организации, които осъществиха по-голямата част от видимите инициативи на гражданска активност през последните 1-2 години. Но пък на първо място е организация, която съществува по съвсем отделен закон и се финансира според закона за Държавния бюджет. Защо ли?
Какво се случи с гражданските организации в България през последните 10 години. Или по-скоро какво се случи с тях в периода на Европейското членство на страната.
„Прелъстени и изоставени” – това са гражданските организации, или гражданите, които създадоха организации, с които искаха да променят средата на живот, предоставят социална подкрепа, да са полезни за промяната в страната си, да подобрят живота на децата си или самите те да се развиват, и не на последно място да бъдат активни и солидарни. Всички те бяха създадени с подкрепата на американските и европейски донори, които се изтеглиха окончателно през последните 2-3 години. На тяхно място, обаче не се появи нов дарител или дарители, които да могат адекватно на местно ниво да предоставят финансов ресурс, с който наистина организациите да могат да работят и да променят средата. Секторът се превърна в „доставчик на социални услуги”, а там активизъм няма, пък и не би трябвало да има.
Държавата не пое функциите си да подкрепя гражданския активизъм, така както е навсякъде в Европейския съюз. Държавата не създаде и механизми, които да осигуряват инфраструктура от смислена подкрепа за тези организации. В страните от Центална и Източна Европа бяха създадени такива механизми – в Чехия част от парите от приватизацията бяха инвестирани в местни фондации; първо в Унгария, след това и в други страни беше въведен така наречения „Закон за 1%”. В част от тези страни съществуват и „НПО фонд” –ове – държавни средства, предоставени на различни институции или организации за управление, разпределяни на конкурсен принцип при ясни критерии и независима оценка. Такъв фонд има и в Хърватска, която даже не е член на ЕС, но очевидно се грижи за това гражданите й да могат да участват активно в различни инициативи. В тези страни бяха въведени и данъчни облекчения за дарители – физически и юридически лица. ДДС върху даренията в повечето от тях не се начислява.
Какво се случи у нас.
Има държавна подкрепа от Държавния бюджет . Финансират се около 20 организации, между които БЧК и така наречените „стари съюзи” на инвалидите, на слепите, на глухите, на военноинвалидите с мотива „национална представителност”. Нова организация от времето на прибавяне на „Съюза на народните читалища” няма. Съществува и един друг механизъм за финансиране - конкурс за проекти в обществена полза, към Министерство на правосъдието, който в последното си издание през 2010 година от 1 000 000 лева беше намален до под 100 000 лв с мотива икономии. Никога до сега обаче не е имало ясен критерии какво точно се финансира и защо или пък защо се прави икономия, както миналата година. В същото време широко рекламираните от държавата Европейски фондове, се оказаха недостъпни за НПО-та, в по-голямата си част. Няма ги вече, а тогава, когато ги имаше ги получиха интересни организации, някои, създадени за целта и вероятно вече несъществуващи. Да не говорим за смисъла в програма за административен капацитет да се финансират граждански организации или пък за стремежа на държавата в лицето на Финансовото министерство да обсеби и разпределението на фондовете от Европейското икономическо пространство и други подобни. Пак в страните от Източна Европа, реално работи собствената им „Помощ за развитие” – инициатива на членовете на ЕС, според която определен процент от брутния вътрешен продукт се предоставя като подкрепа за развиващите се страни. Така представители на граждански организации от Чехия, Полша и Словакия например работят със средства от държавната помощ за развитие на техните страни в Молдова, Сърбия, Куба, Беларус и други страни, приоритетни за съответната държава. У нас дори не съм чула да имаме приоритетни държави, камо ли да се помисли, че гражданските организации могат да са преки изпълнители на някакви инициативи.
Съществуват и данъчни облекчения за дарения за организации, регистрирани в обществена полза. (Труден и безмислен процес на регулация, без никаква полза за тези, регистрирали се в Министерство на правосъдието.) Няма обаче икономическа логика да дариш, ако съществува 10 % данък върху печалбата, колкото е и данъчното ти облекчение като корпоративен дарител и ако ПР, маркетингови или други разходи, свързани с рекламата на една компания са сто-процентов разход. Ако пък дариш стоки, заплащаш ДДС. Изпратиш ли дарителски СМС, също плащаш ДДС, ако не си изпратил този СМС на достатъчно популярна кампания (организирана от местна частна медия по възможност).
Така крехкото местно дарителство – индивидуално и корпоративно се насърчава от държавата, която използва механизмите на гражданското общество да решава своите проблеми. Там където не достигат пари – в социалната сфера и образованието се организират кампании за набиране на средства. Хем пари идват, хем и добър публичен образ се гради. Без значение дали някой разбира смисъла на политическите или властови ресурси за решаване на важните проблеми на страната. Без някой да може да разбере, че около минимум 270 милиона лева, необходими за социални разходи на държавата годишно, не могат да бъдат събрани от гражданите като дарения. Ресурсът на дарителството при население, в което очевидно няма средна класа и в страна, където богатите все още не даряват, а дарителството е предимно от страна на „бедните” под формата на СМС и като израз на солидарност е доста по-малък. Не повече от 50 милиона лева годишно.
Може, обаче да има яснота – либерална икономика и сериозни данъчни облекчения, както е в САЩ или пък сериозна данъчна тежест и държавна подкрепа за гражданските организации. Тогава ще има и гражданско общество с граждани.
Кога охраната става прекалена ?
ИЗВИНЯВАЙТЕ ПРИЯТЕЛИ,ЯВНО СЪМ ОПАСЕН,ЗА ...
ПРЕДАТЕЛИТЕ ВИНАГИ ЛЪСВАТ!!!ГАДНО Е,НО Е...
ИЗВИНЯВАЙТЕ ПРИЯТЕЛИ,ЯВНО СЪМ ОПАСЕН,ЗА ...
ПРЕДАТЕЛИТЕ ВИНАГИ ЛЪСВАТ!!!ГАДНО Е,НО Е...
Много скоро ще го разберат !
А нам класации не ни трябват !
Нито удобрение от Сорос и сие.
http://virtualna1biblioteca.blog.bg/politika/2011/03/11/grajdansko-obshtestvo.704209
http://kpandjarova.blog.bg/politika/2011/02/01/deklaraciia-za-grajdansi-prava-i-nacionalna-identichnost.677260
цитирайА нам класации не ни трябват !
Нито удобрение от Сорос и сие.
http://virtualna1biblioteca.blog.bg/politika/2011/03/11/grajdansko-obshtestvo.704209
http://kpandjarova.blog.bg/politika/2011/02/01/deklaraciia-za-grajdansi-prava-i-nacionalna-identichnost.677260
.........последният ти абзац направо ме втрещи! Значи ли това, че според теб гражданското общество се прави задължително от някакви организации, които са си изпросили пари от корпорациите, въобще бизнеса, и от държавата? Не съм съгласен. Гражданското общество се прави от проактивни граждани. За да се отстоява дадена кауза, удобствата на офиса с мекото обзавеждане и офис-техниката, както и парите за масирани РR кампании, ли са по-важни? Или идеите, дързостта и жертвоготовността на техните носители? Една група от хора с подобни интереси може да се организира и действа по всевъзможни начини, при това без да се изискват кой знае какви средства. Всеки може да отдели някакви минимални средства за общото благо. Да не говорим какво удобство създава интернет. Той спестява страшно много усилия и ресурси. Така че, нека не принизяваме темата за гражданското общество до идеята да се изживяват някои като корпорации от неправителствения сектор. Сподели, моля те, каква е каузата на твоята/вашата организация?
цитирай
